Аврам Агов: Китай се подготвя за силова опция по казуса с Тайван
Диктатор или автократ е Си Цзинпин?
Си Цзинпин е единственият неоспорим международен водач. Той ръководи милиард и половина души население без съпротива и е отпред на най-голямат аармия в света. Ръководи стопанска система, която скоро може да изпревари американската.
Диктатор или автократ е Си, който приготви своя невиждан трети мандат още преди завършилия XX конгрес на Китайската комунистическа партия - тематиката разяснява в предаването " Събота 150 " по проф. Аврам Агов, учител по История на Азия в Лангара колидж и в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада.
" Бих го определил по-скоро като автократ. Диктаторът нормално заличава институции и е на върха на тоталитарна страна, т.е. цялостен надзор над общество, социално-икономически живот и т.н. Автократът се възползва от съществуващите институции – в тази ситуация еднопартийна система, само че и пазарна стопанска система. Затова контролът не е цялостен. "
Въпреки рестриктивните мерки и затварянето през последните години Китай е относително отворена страна, означи проф. Агов.
" С развиването на пазарна стопанска система контролът на комунистическата партия се лимитира, идеологическият надзор понижава. Стратегията на Си Цзинпин, откогато пристигна на власт, е да подсигури политическия и идеологическия надзор, до момента в който в това време развива стопанската система. Укрепването на култа към личността беше част от тази политика и част от пропагандата за премахването на рестриктивните мерки за мандатите. "
" Не бих споделил, че Западът е сбъркал за Си, и не толкоз Горбачов, колкото просто идващият китайски водач с два мандата с общо 10 години на власт. Затова не се очакваше подобен завой към по-авторитарно ръководство и затваряне на Китай. Наистина, в речта си в Давос 2017 година Си отбрани глобализацията, отварянето на стопанската система и съдействието с други страни. Оттогава обаче мина доста време. Деглобализацията по време на пандемията и засилващите се трендове на нова Студена война. Сега има противоположна наклонност – на затваряне и по-голям държавен надзор върху стопанската система, което е международна наклонност, освен в Китай. В Китай са по-отчетливи тези трендове. "
Си заявява, че Китай не трябва да се връща към изолационизма и стагнацията от предишното, само че следва да забележим какво се схваща под избягването на изолацията, уточни Аврам Агов пред БНР.
Разликата сред Студената война от XX век и актуалната е равнището на икономическа обязаност сред двете страни на спора, разяснява преподавателят по История на Азия. По думите му въпреки наклонността на деглобализация, светът в този момент е доста по-обвързан.
Според проф. Агов съветското навлизане в Украйна е разкрило " разлома сред Русия и евроатлантическия свят ".
" Вероятно това е знак на това, което следва в връзките сред Съединени американски щати и Китай или поне рисковете на новата Студена война в Тихоокеанския басейн. "
Европа вероятно ще продължи да балансира в политическата борба сред Съединени американски щати и Китай и икономическата си обязаност с Китай, предвижда Агов.
" Европа разгласи Китай за систематичен противник, само че и стопански сътрудник и съперник в това време. Ще следва евентуално умерено американската политика и ще търси метод да не бъде толкоз подвластна от Китай, инвестирайки да вземем за пример в лично произвеждане. Икономиката на Европейски Съюз Беше подвластна от съветска сила и войната в Украйна послужи като отрезвителен урок за Европа. "
Китай се приготвя за силова алтернатива по проблема с Тайван, като ускорява армията и влага в нови оръжейни системи, акцентира в разбора си проф. Аврам Агов.
" Целта е постигане на боен паритет със Съединени американски щати в Тихоокеанския басейн и даже предимство. Китай не се отхвърля от потребление на мощ против Тайван, само че в този момент това би било злополука. Според мен до 10 години вероятността за боен вид може да нарасне. Изчерпване на вариантите за спокойно обединяване би предизвикало Пекин. "
Вашингтон е наясно, че американска интервенция значи сигурна война с Китай и не би трябвало да изключваме украински сюжет, в случай че Китай нападне Тайван – Съединени американски щати да окажат сериозна военна помощ на острова, без да изпраща бойци.
" Американски анализатори считат, че Китай към този момент превъзхожда американските военни сили в Азия. Тоест САЩ не са подготвени да се опълчват сполучливо на Китай даже в този миг. Това би изкушило Пекин да работи. "
Ако Китай предприеме силово обединяване с Тайван, шансът за международен спор нараства фрапантно, сподели в умозаключение експертът по Далечния изток.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Си Цзинпин е единственият неоспорим международен водач. Той ръководи милиард и половина души население без съпротива и е отпред на най-голямат аармия в света. Ръководи стопанска система, която скоро може да изпревари американската.
Диктатор или автократ е Си, който приготви своя невиждан трети мандат още преди завършилия XX конгрес на Китайската комунистическа партия - тематиката разяснява в предаването " Събота 150 " по проф. Аврам Агов, учител по История на Азия в Лангара колидж и в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада.
" Бих го определил по-скоро като автократ. Диктаторът нормално заличава институции и е на върха на тоталитарна страна, т.е. цялостен надзор над общество, социално-икономически живот и т.н. Автократът се възползва от съществуващите институции – в тази ситуация еднопартийна система, само че и пазарна стопанска система. Затова контролът не е цялостен. "
Въпреки рестриктивните мерки и затварянето през последните години Китай е относително отворена страна, означи проф. Агов.
" С развиването на пазарна стопанска система контролът на комунистическата партия се лимитира, идеологическият надзор понижава. Стратегията на Си Цзинпин, откогато пристигна на власт, е да подсигури политическия и идеологическия надзор, до момента в който в това време развива стопанската система. Укрепването на култа към личността беше част от тази политика и част от пропагандата за премахването на рестриктивните мерки за мандатите. "
" Не бих споделил, че Западът е сбъркал за Си, и не толкоз Горбачов, колкото просто идващият китайски водач с два мандата с общо 10 години на власт. Затова не се очакваше подобен завой към по-авторитарно ръководство и затваряне на Китай. Наистина, в речта си в Давос 2017 година Си отбрани глобализацията, отварянето на стопанската система и съдействието с други страни. Оттогава обаче мина доста време. Деглобализацията по време на пандемията и засилващите се трендове на нова Студена война. Сега има противоположна наклонност – на затваряне и по-голям държавен надзор върху стопанската система, което е международна наклонност, освен в Китай. В Китай са по-отчетливи тези трендове. "
Си заявява, че Китай не трябва да се връща към изолационизма и стагнацията от предишното, само че следва да забележим какво се схваща под избягването на изолацията, уточни Аврам Агов пред БНР.
Разликата сред Студената война от XX век и актуалната е равнището на икономическа обязаност сред двете страни на спора, разяснява преподавателят по История на Азия. По думите му въпреки наклонността на деглобализация, светът в този момент е доста по-обвързан.
Според проф. Агов съветското навлизане в Украйна е разкрило " разлома сред Русия и евроатлантическия свят ".
" Вероятно това е знак на това, което следва в връзките сред Съединени американски щати и Китай или поне рисковете на новата Студена война в Тихоокеанския басейн. "
Европа вероятно ще продължи да балансира в политическата борба сред Съединени американски щати и Китай и икономическата си обязаност с Китай, предвижда Агов.
" Европа разгласи Китай за систематичен противник, само че и стопански сътрудник и съперник в това време. Ще следва евентуално умерено американската политика и ще търси метод да не бъде толкоз подвластна от Китай, инвестирайки да вземем за пример в лично произвеждане. Икономиката на Европейски Съюз Беше подвластна от съветска сила и войната в Украйна послужи като отрезвителен урок за Европа. "
Китай се приготвя за силова алтернатива по проблема с Тайван, като ускорява армията и влага в нови оръжейни системи, акцентира в разбора си проф. Аврам Агов.
" Целта е постигане на боен паритет със Съединени американски щати в Тихоокеанския басейн и даже предимство. Китай не се отхвърля от потребление на мощ против Тайван, само че в този момент това би било злополука. Според мен до 10 години вероятността за боен вид може да нарасне. Изчерпване на вариантите за спокойно обединяване би предизвикало Пекин. "
Вашингтон е наясно, че американска интервенция значи сигурна война с Китай и не би трябвало да изключваме украински сюжет, в случай че Китай нападне Тайван – Съединени американски щати да окажат сериозна военна помощ на острова, без да изпраща бойци.
" Американски анализатори считат, че Китай към този момент превъзхожда американските военни сили в Азия. Тоест САЩ не са подготвени да се опълчват сполучливо на Китай даже в този миг. Това би изкушило Пекин да работи. "
Ако Китай предприеме силово обединяване с Тайван, шансът за международен спор нараства фрапантно, сподели в умозаключение експертът по Далечния изток.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ